20. Какво пречи на оздрвителния процес?

Искам да ви обърна внимание на много важен момент от работата върху себе си.

Ако на десет средностатистически човека кажем, че в гората се е родила елха, 10 човека ще чуят, някой ще запомни гора, друг ще запомни момента на раждане, трети ще запомни елхата, а мислите на някой ще са встрани от природата. Поради това имам голяма молба към вас, да се договорим така: да обърнем внимание на особено важните ключови моменти, които са фундамент на вашия успех. Най-важните моменти, на които можете да не обърнете внимание и може да решите, че не това е главното, а друго – и това да стане причина за неуспеха ви.

Първата, най-голямата опасност по отношение на победата, е механичната работа, механичното изпълнение на упражнението. Наличието на хронично заболяване – лошо зрение или друго, е доказателство, че по отношение на процеса на изход от болестта, по отношение на лекарските прегледи, на съветите, дадени ви от специалисти, вие не сте подходили правилно. Ако бяхте подходили правилно, ние с вас нямаше да общуваме сега. Щяхте да сте здрави и нямаше да се нуждаете от нашите упражнения. Това е факт. Въпросът е как да преодолеете този привичен подход – привичния ви неправилен подход, по време на упражненията. На първо място това е съмнението, на второ – механичното изпълнение на упражненията, упражнение заради упражнението, движение заради движението.

Ако позволите, ще ви споделя личния си опит. Навремето вашият покорен слуга също пристъпи към тази система като пациент. За избор на метод за излизане от болестта, за укрепване на здравето трябваше да избера форма, която да ми подхожда. Аз избрах пътя на здравето чрез бойни изкуства. Започнах да тренирам. Тренирах месец, два, три – болестта си остана, както си беше. Помислих, че това е недостатъчно. Добавих сутрешна тренировка – ставах в 6 часа, в 6.12 ч вече се намирах на трасето за тичане – 5 километра в едната посока и 5 километра на обратно. 6 пъти в седмицата. Минаха месеци, половин година, една година от началото на тренировките – никакъв резултат върху болестта. Както боледувах, така продължих да боледувам. Разбрах, че натоварването е малко. Добавих закаляване – тичах бос по снега. Цяла зима тренирах – бойни изкуства, тичане, закаляване. Както боледувах, така продължих да боледувам. В края на краищата разбрах, че не полагам достатъчно усилия. Добавих йога. Сутрин тренировки, вечер тренировки, на обяд половин час йога. Всеки ден за възстановяване на здравето отделях по 8 часа. И 6 години отделях по 8 часа дневно за възстановяване на здравето. Резултатът беше нулев.

Това ли искате? Желаете ли да се занимавате със себе си, по тази система или друга, без значение, без резултат накрая. Мисля, че не желаете. Тогава обърнете внимание на един интересен момент. Това, с което за 6 години не успях да се справя, един мъдрец, с който се срещнах в моя живот, успя да излекува за 2 седмици. За 2 седмици видях първите резултати. Този резултат смятам за начало на отстраняване на болестта, това считам за изчезване на болестта. Когато започнах да изпълнявам това, което изискваше от мен моя наставник, аз се справих с болестта, с инвалидността 1 група.

В какво се състои тайната? В това, че по време на упражненията 99% от своето усилие трябва да направлявате на създаването на положителна емоция, на положителна емоция, на положителна емоция и увереност, изкуствено създаване на увереност в процеса на оздравяване.

Що за механизъм е това? Някакво настроение, някаква изкуствена осанка, усмивка?

Ако имате болест, ако имате нееднократен отрицателен опит, тоест неуспех да се излекувате от тази болест, значи имате неправилен подход към задачата си. Повтарям – механичен подход – механичен прием на таблетки, механично изпълнение на процедурите, или, не дай Боже, съмнение, липса на вяра в оздравяването.

Ще разгледаме и създаването на положителните емоции и въздействието им върху тялото.