Малка пластика /от Жени/

Героите на Шишкин

О, Шишкин!

Три деня старчоци сковани
гимнастика правят!
Упражнения сложни немощно повтарят,
пъшкат и реват.
Наклони ужасни! Не знам за кой път
тела изтерзани във преса се свиват,
и болка ги стяга, и пот ги облива!
Напън подир напън! Мах подир мах!
А Резеда сочи столовете пак
и вика: „Елате – тука са сълзите!”
И всички отново изправят снагите……
И „Споделете напредък” – въздуха разпра.
………залата отвръща с мъртва тишина…….
И отново седморките са на ход -
тела изтерзани, окъпани в пот,
охкат – изпълняват,
без синхрон, без ред
всеки се крие зад някой съсед.
Никой не иска отпред да застане,
а гледа отзад морна трътка да сложи
и ничком на земята тяло да положи.
Дидо е отчаян, но Вадим е лют!
И Алекс, и Кольо не могат го спрат!
Три дни веч се мъчат, но сила не идва!
От нийде взорът надежда не види!
И никаква милост Вадим не предвижда!
Разминката идва – всичките нащрек са -
кат група спартанци пред битка със Ксеркса….
Няма веч усмивки – има хекатомба!
И ни канон, ни палминг би им помогнал……
И наште герои „плечи разогнали”,
от Вадим очакват нови изненади.
Кокалите скърцат, душите реват!
Октава тогава е техния път!
О, геройски час!
Мищците стават канари тогаз!
Краката отмалят, но волите траят
Един се пречупва, но другите остаят!
О, няма ли край неистовий зор!
Тогаз Резеда съзира гладний взор….
Кат фея ефирна се носи над тях
и с прошка към Вадим ги изпълва завчас!

И тъй……….
Пак Олга, щом курс се захваща,
и-мейли пише и на всеки праща.
И пак ще сме тук – човек до човек
живеем нов живот – с усмивка и с кеф.

От Жени