В прохладната априлска нощ,
вдъхновена съм от звездния разкош,
провокирана от Вадим и Резеда,
за моето любимо тяло,
пиша „Ода на благодарността”:
Благодаря ти,мое тяло мило,
че две деца прекрасни си родило!
Ти сбъдна моята мечта-
да се радвам и гордея със син и дъщеря.
Благодаря ти,мое малко тяло мило,
душа голяма,че си приютило!
Благодаря ти,мило сърчице,
че откликваш и на шепот на перце!
Очички мои мили,ту сини,тузелени,
бъдете ми и вий благословени!
Разкривате ми безрезервнокрасотата на света,
за което:от душа благодаря!
Благодарност и усмивка ведра
и за вас нозе,ръчици-
захванем ли се с нещо с вас,
все сме в първите редици.
Благодаря,любимо мое тяло,
и дълбок поклон,
че материалното в живота
оценяваш и от” втория балкон”!
Съзра ли нейде огледало,
откривам теб-удобно мое тяло,
без да губиш капчица надежда,
към светлите мечти ти ме отвеждаш!
25.04.2010г.
гр. Варна
Марияна Василева
Няма коментари:
Публикуване на коментар