М.С.: - По пътя е нужен наставник, защото хронично болният е най-лошият наставник за себе си. Защото характерът и болестта са едно и също нещо. Болестта е отражение на характера. Самооценката! Моят наставник през цялото време ми казваше „Синко, законът на Вселената, Божият закон, абсолютно във всичко и навсякъде е еднакъв. Бог е любов. Ако вътре в себе си чувстваш неприязън към себе си, значи тази неприязън създава вътре в тебе зло. Тази неприязън е „дявол“. Ти си поле за борба между доброто и злото. Ти сам. Изборът е твой. Пътищата към доброто и злото са ти дадени, а ти сам трябва да избереш синко.“ Ако ти започнеш да ненавиждаш хората, значи в теб говори „дявол“. Ако обичаш, значи в теб са светлите сили. Ако се страхуваш, намери дявола в себе си и го победи.
- Един източен мъдрец казал: „Да размишляваш за делата, които се творят в този свят не е път на суфия. Да размишляваш за делата, които се творят в оня свят не е път на суфия. Този свят и онзи свят това са недостижимите вчера и утре. Пътят на суфия е днес, предназначен само за теб.„
Има още цял пласт от човешки проявления. Цял пласт от вътрешни проявления на личността, които изискват специално внимание. Именно там се крие част от корените на нашите външни проблеми. И това е също част от изследванията и търсенията на Мирзакарим Санакулович.
М.С.: В Главата ни няма такова понятие за „вторична“ информация. Всяка информация, която сме получили на две, три, пет, или двайсет годишна възраст, дори и на деветдесет години, оказва влияние на днешното ни поведение. Аз не обичам да пиша, особено с химикал. Има толкова ненаписани книги благодарение на това. Аз анализирах и намерих. Когато в училище пишех буквата „К“, имахме писалка и мастилница. Мастилницата я полазваха дребни паяци и мухи и влизаха вътре. И когато попадаха в перото, излизаха от края на перото и падаха на тетрадката. Това го помня. Помня как писалката се отразяваше от полугланцираната тетрадка и как пишех. И когато написах поредното „К“ в края на перото се появи умряла муха, цялата изпоцапана и падна върху тетрадката. Това го помня и така се изплаших, защото бях в първи клас. Махнах тази муха, изтърках изцапаните си ръце в черния панталон и започнах с пръсти да чистя, а петното се увеличаваше. Исках да поправя, а не се получаваше. След това започнах с маншета на бялата си риза да трия, а под маншета хартията като хармоника се събираше и разглаждаше и накрая се получи дупка. Нашият педагог беше огромен, стоеше зад мен и така силно ме хлопна по главата, че ми изскочиха искри от очите. Сега разбирам, че размерът на главата ми е бил колкото средно голяма ябълка. Мъж, висок два метра и седемгодишно дете. Може би той с обич така леко ме е тупнал зад врата, но от това не ми стана по-леко. След това той откъсна тази страница и каза „продължавай да пишеш“, все още гледайки ме с усмивка. Когато се прибирах, аз ревях, държах за единия край чантата и ревях. Хората ме питаха „Какво става синко“. А аз още повече ревях, защото ми беше обидно, че са ме били. Аз толкова се стараех да поправя. Не го бях направил нарочно, а ме биха. По много предмети имах отлични оценки, но където имаше писане, аз имах само двойки. При първата среща с писалката и хартията аз получих удар. Анализирах. Оказва се, че възрастният човек, който седи пред вас, когато вземе химикалката той подсъзнателно чака задвратник. За всеки подпис моето подсъзнание очаква. И за да не получи удар зад врата, по-добре дръж химикалката по-далеч от себе си. Не пиши. А как ми се иска да пиша.
- Всеки един от нас може да намери подобни отпечатъци в съзнанието си. И това нямаше да има значение, ако незабелязано за самите нас те не влияеха на нашите реакции, мисли, постъпки, заставяйки ни да правим грешки, или да се отказваме от неща, които могат да ни донесат положителни и важни резултати. Как да се борим с тях? Коя е ключовата дума за този метод?
М.С.:Думата е прошка. Завист има ли? У всеки от нас я има. А аз мога да кажа, че при мен я няма. Аз с цялата си отговорност отговарям за тези думи. Защото моите наставници ми казаха „Синко, ако искаш да имаш ученици, ти трябва да се избавиш от тези отрицателни качества, свойствени на всички хора, в това число и завист.“ А аз им отговорих „Каква завист? Аз не съм завистлив. У мен няма завист.“ Те ми отговориха “Стоп. Затвори си устата. Сега ние не те съдим. Намери у себе си завист.“ Когато започнах да намирам, охоо, оказва се, че това е цяло население колкото Москва. Толкова различна завист има. За отстраняването на завистта, която на пръв поглед изобщо я нямаше при мен, минаха около осем години работа. Стоя и на улицата минава някаква красива кола. Възниква усещане, че и на мен ми се иска такава. Аз знам, че това е красива опаковка на завистта. Започнах да я унищожава. Устроих лов на завистта. Поставих контрол през деня. Кажете моля, когато всеки ден отивате някъде, а там веднага ви заливат с помия или ви бият. След известно време ние преставаме да ходим там. След като се избавих от това при мен се появи даже алергия. Най-леката подсъзнателна завист я унищожавах. Борех се. След това при мен се появиха ученици. Тогава всеки успех ти създава радост. Значи завистта създава обида, горделивостта – обида, привързаността – отново обида и т.н. Ако ние намерим в себе си всеки случай, при който има обида – трябва да го отстраним.
- Обидата е толкова познато на всеки чувство. Познаваме го в ранното детство. Спомнете си, кой не се е огорчавал, защото са му вземали любимата играчка. Или защото толкова рано са го слагали да спи. А после училището със своите обиди и разочарования. А в живота на възрастния обидите съвсем не са изчезнали. И как отравят живота ни.
М.С.: Ако искаме да се движим в живота си напред, ако искаме в живота си да постигнем много щастие, радост, не само за себе си, но и за децата си, ние трябва да се избавим от обидите. Спомнете си, как постъпваме понякога. В някакъв момент започваме да си спомняме тези подлеци, мръсници, гадове, предатели, които вече даже са умрели. Отишли са на оня свят, но в душата ни са останали толкова обиди. Ние мислено се връщаме назад десетилетия, намираме го в гроба, вдигаме го, мием, обличаме го, казваме „Стани гад. Лежиш, а аз тук страдам.“ Даже ненавиждаме тези, които са отишли на оня свят. А това е такава загуба на време, толкова душевни сили, толкова болести. Вие знаете ли уважаеми много обидчиви, че обидата е една от причините за онкологичните заболявания. Обидата потиска определени страни на имунната система. Тази система контролира ежедневно пораждането на онкологичните заболявания. Онкологичните заболявания не съществуват от гледна точка на философията, защото ежедневно възникват стотици хиляди бракувани клетки. В нашия имунитет има, така да се каже кучета охранители, чиято задача е да намерят тези клетки и да се хранят за тяхна сметка. Те изяждат на закуска, обед, вечеря тези онкологични клетки и не им дават да се развият. А много обидчивия човек… Сега ви казвам една от причините за възникване на онкологичните заболявания. Видях абсолютна закономерност, непрощаването, обидата и смъртта от онкологични заболявания. Ако ненавиждаш някого, ако не можеш да простиш на някого, това означава, че вие подготвяте гроба си. Страда този, който ненавижда, а този, който не знае, през това време спи. Сега ще се докосна малко до науката. Исус защо е пролял кръвта си? За да изкупи греховете на хората. Когато Бог е отдал своя единствен живот за да изкупи греховете, за да бъдат простени, а вие, мили мои създадени по образ и подобие на Господ, не можете да простите на съседа или мъжа или на някого, това не е от Бог. Обидата, ненавистта, отмъщението, това е от дявола, това е от Сатаната. Когато Господ отпуска греховете ни, защо вие не можете да отпуснете греховете на друг човек?
- Да прощаването е сложно нещо. Колко е трудно да отидеш дори и при близък човек и да му кажеш такива проси думи „Прости“. Колко е трудно да преодолееш тази вътрешна съпротива. Тази бариера на негативните ни емоции. Но се оказва, че има и още по-скрита и още по-опасна форма на обида. Която не е толкова лесно да се забележи . Това е обидата към себе си.
М.С.: Кажете моля, след като изпитвате обида към себе си, след като знаете, че в онзи момент не сте били прави, значи в този момент вие сте други. Отпуснете обидата към себе си. Значи вие днешния, не бихте направили така. Вие щяхте да постъпите по-добре, значи вие сте по-добър. Защо заради по-лошия човек, трябва да страда по-добрия? Над това работя. Обучавам така стотици, хиляди хора и виждам какви са резултатите. При мен имаше един човек, който дълго време не искаше да се жени. На 41 години, стар ерген „с крилца“. Когато се заприказвахме, той даже не мислеше и не искаше, казваше „не ми трябва това“. Започнахме да дълбаем, говорихме сякаш за съвършено други неща, но щом стигнехме до женитбата, той веднага подскачаше в поза на защита. И веднъж го хванах за гушата – слушай такова нещо случило ли се е или не и той призна. Когато отпуснахме и този обиден човек, който обича, уважава, но тази обида свързана с почти 14 годишната му възраст… Той се ожени, вече минаха почти две години. Веднага си намери жена. И много дами не се омъжват и тук също има обида. Трябва да се намери. Това е безкрайно. Това е зоната на злото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар