Опитайте се да определите какво е настроението ви в момента. Съмнявате се в оздравяването си, надявате се да оздравеете, знаете, че ще бъдете здрави?
Решили сте да се нахраните. Да вземете храната е вашата цел, да се нахраните е постигането на целта.
Ако не вярвате, все едно пред вас има купа, пълна с цианкалий. Една лъжичка от него и вече сте готови, няма да ви остане време за втора. А аз все още не съм се научил да водя занятия с невярващи, тоест мъртви хора.
Съмнявате се. Отново пред вас е чинията с вкусна храна. А там нещо плува. Съмнението е храна с изпражнение в нея. Приятен апетит. Но разберете моето положение – какво е да общуваш с човек, който се е нахранил с лайно? От него полза има само за растенията.
Надявате се. Има една притча за Насредин ходжа, който бил гладен, но имал само къшей хляб. Той се приближил до място, на което се приготвял кебап, и задържал хляба си над кебапа. „Какво правиш?” – „Напоявам хляба си с аромат, защото нямам пари да си купя кебап” Кебапчията казал: „Трябва да платиш, ти използваш аромата”. Насредин отговорил: „Добре”, извадил от джоба си няколко монети, раздрънкал ги в шепите си и казал: „Ти ми даде аромат от кебапа, а аз ти заплащам със звук от монети.” Надеждата е именно аромат от кебап, звук от нещо материално, но от който звук няма никаква полза. Надеждата с нищо не обвързва. Вие се надявате да оздравеете. Аз ще ви задам въпрос – кога? Надеждата никога не намира отговор на този въпрос. Надеждата не ви обвързва и не изисква нищо от вас. Тя също е съмнение, само че в прекрасна дрешка. Тя е само надут балон, в него няма нищо, освен въздух. Това е самозаблуда. Да си казвате, че се надявате да бъдете здрави, означава че не само водите себе си към поражение, но дърпате и мен.
Вярвате. Вярата обвързва. Вярата отговаря на всеки въпрос.
Знаете, че ще бъдете здрави. Това е прекрасно състояние, но и то няма никакво отношение към нас. Удивително, но факт.
На нас ни е необходимо действие. Вярвате ли, съмнявате ли се, надявате ли се – няма значение, давайте напред, вървете към целта. Когато постигнем целта, останалото няма значение.
А аз искам да ви кажа, че само ви проверявах.. Че независимо дали се съмнявате, не вярвате, че каквото и да правите, ще постигнете резултат. Първият враг, който трябва да победим, е липсата на вяра. Вторият враг, който трябва да победим, е съмнението. Третият враг, който трябва да победим, е надеждата. Трябва да усилим вярата – вярата в себе си, да я създадем волево. Към тази вяра трябва да добавим и знанието, че ще бъдем здрави, а след това трябва да добавим и своя дух, действието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар