11. Записвайте всяко подобрение

Следващата ни задача, преди да пристъпим към упражненията, е да вземете тетрадка или дневник и там да опишете всичките си днешни проблеми – от глава до пети. Какво ви безпокои, абсолютно всички външни и вътрешни симптоми, всички неща, които ви причиняват дискомфорт – точка по точка. Първо – безпокои ме това, второ – безпокои ме това, трето… и т. н. Ако страдате от неврастения и притежавате великия талант да желаете това, което нямате, можете да стигнете и до 100 точки. Направете максимално ясен, пълен списък на вътрешните и външните проявления на проблемите ви.

С каква цел, защо е нужно това?

Много важен момент – лошото мигновено се забравя бързо. Човек бързо свиква с хубавото и лошото се забравя веднага. След една-две седмици тренировки, ако имате навика да виждате всичко лошо в себе си, вие ще обръщате внимание не на подобрението, което вече сте успели да постигнете, а на оставащите проблеми и може да ви се стори, че стоите на едно място – занимавате се 2-3 седмици, а успех няма. Ако сега запишете в дневника си какви проблеми имате, малки и големи, след една седмица просто прегледайте списъка. Или след седмица отворете тетрадката на нова страница и запишете какви ви притеснява – от глава до пети, направете пълен преглед и запишете претенциите си към самия себе си. След това направете сравнение между двата списъка – ще видите, че във втория списък точките са много по-малко.

Ако не пропуснете тази хартиена бюрокрация, можете да не обърнете внимание на проблемите, които са изчезнали за тази седмица. Провели сме изследвания на десетки хиляди хора и непрекъснато се срещахме с този феномен – някои от тях казват: „Занимавам се цял месец, а нямам никакво подобрение”. А след това взимаме списъка – „Как е артериалното ви налягане?” – „Какво налягане? Нормално” – „О тук сте писали че страдате от хипертония. А червата ви как си?” – „Нормално” – „А тук сте писали, че главната ви задача е да нормализирате работата на червата си. Тук пише, че искате да подобрите състоянието на ставите на ръцете и краката си, защото ви болят. А как са ставите ви сега – нормално? Защо тогава казвате, че нямате резултат” – „Защото не виждам добре с лявото око. Както недовиждах преди, така и сега”.

А когато установявахме, че от всички 20-30 точки, които е написал човекът първия път, е останал само един проблем – лошото зрение, в началото оставахме шокирани. Не вярвахме, че това е същият човек. А когато забелязахме, че повече от 90% от хората постъпват по същия начин, започнахме да изискваме да се води дневник – който и вие започвате да водите днес.

Защо? Защото във всеки от нас има добра и лоша страна. На която от тях се осланяте, тя ще се развива. След една седмица вие ще видите първите си резултати и ще имате реален повод да се радвате. След един месец ще видите, че много от проблемите ви, които са ви безпокоили в началото, вече са изчезнали. И ще започнете да се доверявате на себе си и да си вярвате още по-силно.

Правете сравнение по успехите си. Паметта е много лош съветник. „Малко е, не е достатъчно, все още не стига” – това е присъщо за човека. Във всеки от нас доброто и лошото се намират във вечна борба. След като имате хронична болест, голяма е вероятността да виждате в себе си предимно лошото. След притчата започнете да водите дневника си.

Следващата ни задача, преди да пристъпим към упражненията, е да вземете тетрадка или дневник и там да опишете всичките си днешни проблеми – от глава до пети. Какво ви безпокои, абсолютно всички външни и вътрешни симптоми, всички неща, които ви причиняват дискомфорт – точка по точка. Първо – безпокои ме това, второ – безпокои ме това, трето… и т. н. Ако страдате от неврастения и притежавате великия талант да желаете това, което нямате, можете да стигнете и до 100 точки. Направете максимално ясен, пълен списък на вътрешните и външните проявления на проблемите ви.

С каква цел, защо е нужно това?

Много важен момент – лошото мигновено се забравя бързо. Човек бързо свиква с хубавото и лошото се забравя веднага. След една-две седмици тренировки, ако имате навика да виждате всичко лошо в себе си, вие ще обръщате внимание не на подобрението, което вече сте успели да постигнете, а на оставащите проблеми и може да ви се стори, че стоите на едно място – занимавате се 2-3 седмици, а успех няма. Ако сега запишете в дневника си какви проблеми имате, малки и големи, след една седмица просто прегледайте списъка. Или след седмица отворете тетрадката на нова страница и запишете какви ви притеснява – от глава до пети, направете пълен преглед и запишете претенциите си към самия себе си. След това направете сравнение между двата списъка – ще видите, че във втория списък точките са много по-малко.

Ако не пропуснете тази хартиена бюрокрация, можете да не обърнете внимание на проблемите, които са изчезнали за тази седмица. Провели сме изследвания на десетки хиляди хора и непрекъснато се срещахме с този феномен – някои от тях казват: „Занимавам се цял месец, а нямам никакво подобрение”. А след това взимаме списъка – „Как е артериалното ви налягане?” – „Какво налягане? Нормално” – „О тук сте писали че страдате от хипертония. А червата ви как си?” – „Нормално” – „А тук сте писали, че главната ви задача е да нормализирате работата на червата си. Тук пише, че искате да подобрите състоянието на ставите на ръцете и краката си, защото ви болят. А как са ставите ви сега – нормално? Защо тогава казвате, че нямате резултат” – „Защото не виждам добре с лявото око. Както недовиждах преди, така и сега”.

А когато установявахме, че от всички 20-30 точки, които е написал човекът първия път, е останал само един проблем – лошото зрение, в началото оставахме шокирани. Не вярвахме, че това е същият човек. А когато забелязахме, че повече от 90% от хората постъпват по същия начин, започнахме да изискваме да се води дневник – който и вие започвате да водите днес.

Защо? Защото във всеки от нас има добра и лоша страна. На която от тях се осланяте, тя ще се развива. След една седмица вие ще видите първите си резултати и ще имате реален повод да се радвате. След един месец ще видите, че много от проблемите ви, които са ви безпокоили в началото, вече са изчезнали. И ще започнете да се доверявате на себе си и да си вярвате още по-силно.

Правете сравнение по успехите си. Паметта е много лош съветник. „Малко е, не е достатъчно, все още не стига” – това е присъщо за човека. Във всеки от нас доброто и лошото се намират във вечна борба. След като имате хронична болест, голяма е вероятността да виждате в себе си предимно лошото. След притчата започнете да водите дневника си.