12. Всичко се познава чрез сравнението

Един султан имал везир, който се славел с добротата и справедливостта си. Той винаги ходел с усмивка на лице и всичко около него се получавало добре. Това събудило завист в хората и из двореца плъзнали слухове, че нещо не е наред. Доложили на султана, че везирът шпионира за друго царство, всяка вечер се усамотява в една стая, седи там и не се знае какво прави. Султанът се запътил към стаята, отворили вратата – а в стаята на стената виси само една стара дреха до чифт стари обувки. Султанът се удивил и попитал везира: „Какво правиш и за какво ти е тази стара дреха?”

Везирът отговорил: „Идвам тук да погледам тази дреха и тези обувки. С тях някога аз пристигнах при теб и ти ме направи везир. Спомням си откъде съм тръгнал и се сравнявам с това, което съм сега. Радвам се и се усмихвам и животът ми изглежда прекрасен.”