Кое е по-важното – успехът или липсата на поражение?

Зная, че и мен, и вас ни интересува само един въпрос – успехът и победата в начинанието. Но кое е по-важното – успеха или липсата на поражение?
Преди да пристъпите към изпълнение на упражненията от курса, се запознайте подробно със системата на Мирзакарим Норбеков, с противопоказанията, а най-добре е да посетите курс под ръководството на подготвени преподаватели.

Зная, че и мен, и вас ни интересува само един въпрос – успехът и победата в начинанието. Но кое е по-важното – успеха или липсата на поражение?



Често задавам този въпрос на аудиторията. В един глас всички отговарят „Победа!”. Казвам – това не е правилно. Първото и най-важното е да не оставяме никакъв шанс за поражение – отсъствието на поражение е гарантирана победа.

Значи, днес ние с вас ще разгледаме подхода към болестта. Кой е фундаментът, на който се държи хроничната болест? След като сега общуваме с вас, значи вие вече сте обръщали към лекари, психолози, специалисти, треньори – има база за разочарование, имате знание за това, че вашето начинание е завършило с разочарование.

Вашият покорен слуга също имаше много сериозни проблеми със здравето преди много години. И реших, както и вие, да работя върху себе си. Мина време, една година – болестта си остана без изменение. Започнах да се отчайвам, започнах да се озлобявам. „А, така значи, аз ще се справя с теб!” Минаха няколко години. Няколко години! Ако трябва да съм точен – 6 години. За 6 години постигнах големи висоти в спорта, в областта на закаляването също, в йогата също. Но резултатът – болестта както си беше, така си остана. Случайно, както сега с вас общуваме, се срещнах с човек, който ми показа къде допусках грешка. Оказа се, че в продължение на 6 години не съм се опитвал да излекувам болестта, а съм укрепвал в себе си съмнението, механичното изпълнение, недоверието в себе си. Искате ли това? Имате ли 6 години, които да хвърлите на вятъра, а в края на краищата да си кажете, че не сте били прави.

Това, за което говорим в момента, е много важно. За да не запишете във вътрешния си дневник „Тренирах по тази система, не ми помогна”.

Механичното изпълнение е общият ни враг. Съмнението в себе си е общият ни враг. Отчаянието е общият ни враг. Равнодушното изпълнение на упражненията е общият ни враг.

Случайно срещнах учител, 100-годишен старец, и той ми показа къде допусках грешка. Той ми каза: „Ти подхождаш с насилие, тренираш с отчаяние, изпитваш неприязън, ненавист към болестта. Злото не се побеждава със зло. Когато се опитваш да победиш злото със зло, ти го усилваш. С каквото и да се занимаваш, създай си състояние на радост. Създай си усещане за щастие. Създай го изкуствено.” До този момент аз не бях обръщал внимание на създаването на емоционален подем. Но започнах да го правя. И получих резултат в края на втората седмица. За първи път забелязах резултат. В края на първата година излязох от инвалидността си завинаги.

Мислите са материални. Емоциите са материални. По време на изпълнение на упражнението, което и да е упражнение, постарайте се да създадете изкуствено нужното ви настроение